Holy Shit
Толкова сме обезверени, излъгани, обеднели и разочаровани, че когато познат или непознат ни спре на улицата и ни пожелае “весел ден”, смятаме, че е луд или иска да ни окраде – категорично обявяваме всеки, който не е с изкривена от проблеми гримаса за крадец или луд. Животът ни сдъвка и изплю и ни остави да се чудим как да съберем и сглобим пихтията, останала от собственото ни Аз. Не вярваме вече, че хората могат да бъдат добри, не вярваме, че нещо хубаво може да ни се случи, не вярваме дори в себе си. Изсмукаха от нас позитивизма като с прахосмукачка. Оставиха ни да се гърчим в клоаката и ни подхвърлиха стар хляб, като на куче на верига – на един пръст разстояние, за да не можем да го стигнем. Ядем боклуци, носим дрехи, които са били чужди преди това, пътуваме в помийни ями на колела и се прибираме в панелните кутийки, за да си блъскаме главите как да очистим слюнката от дъвченето.
Не живеем, просто вегетираме!
