One crazy day

“Как се виждам в супера след 2 години”

Вали. Ужасен ден. Отварям хладилника, защото гърбът ми се е залепил за корема…. или беше обратното. Има ли значение – умирам от глад! Ще се ходи до супера, видяло се е.

По пътя се опитвам да измисля какъв буламач да спретна набързо, но не ми се получава. Изникват постоянно мераци за замеряне на хора и как, аджеба, да намеря кой кондензатор точно е  изгърмял на усилвателя.

Продължава да ми е сприхаво, заради киселото време. Най-накрая стигам. Естествено, пак не взимам кошница, за която после ще трябва да се връщам на входа. Започвам да зяпам по стелажите и лигите ми почват да текат. ЦиЛИвилизовано се бърша с кърпичка и решавам, че ще ям „повръщано”, защото бързо става. „Повръщаното” е нещо като „Миш – маш”, ама не точно. Кръстих го така, защото не прилича на нищо, освен на повръщано.

Продължавам да се шляя и стигам до стелажа с балони, пластмасови простотии и играчки. О, чудеса – в Рая съм!

Изнамирам пластмасова водна базука. Леле, огромна е! Бързо започват да нахлуват бойни действия в главата ми. Летят гранати от кисели краставички, кисело мляко се плиска по пода, а аз съм омазана цялата в кетчуп . Ранена съм… боли ме – не мога да мръдна. Изведнъж съзирам омазан в кетчуп сладур, около четири – пет годишен. Хлипа и се дере. Туй то! Трябва да го спасявам… Пак ли аз, по дяволите?!

Със сетни сили, нали все пак съм ранена, надигам милитъри задника си от пода, затичвам се и с плонж го достигам. Обръщам се към него с култовата реплика – „Everything’s gonna be all right”, а чавето гадно, започва да ми скубе косицата и да врещи още по-силно. Избеснявам и почвам да пуцам с базуката де що сваря мърдащо наоколо. Да, ама по едно време до ушите ми достига някакъв боботещ глас, който ме пита:

-          „Нещо друго ще желаете ли?”

-          „Ъ – ъ – ъ, не”! Тоест, да! Дайте един син „Кент” по-бързо, че трябва да се прибирам да ям „повръщано”!

Прибирам покупките си в скапаното найлоново пликче и с бодра, танцувална стъпка се махам от супера, като вече не ми дреме за киселеещото небе и жълтия дъжд.

~ от Dirtybich на септември 20, 2010.