Elan…
Маргарита Хранова
Не ме покривай с покрив у дома си,
не ме зазиждай с четири стени,
защото има мъдрост стара,
че песента във клетка не звъни
Дори да бъде клетка позлатена
свободна само над света лети
Не ме кори за нощите ми будни,
че тясно ми е в мекото легло,
че сън, когато в клепките ти легне,
аз литвам с мое мъничко крило
и хората далечни са ми други,
и спирам радостна пред всеки праг,
и пращам много, много нежни думи
след всеки заминаващ влак.
Земята топла с две ръце обгръщам
очи потапям в ярките звезди
и цялата се устремявам
към неизбродните висоти
Не ме съди за мойто безпокойство
за жаждата веч да се стремя
В кръвта си нося непокорство,
преляно в мен от моята земя.
