Sulza

Търколи се и стресна тя росата…
- Коя си ти? – попита я тревата.
- Аз… аз частица съм от мъката й… има още, още много. И те ще дойдат с мен…
- А къде отивате? – запита пак тревата.
- Отиваме да се слеем със земята. Да изченем – така ще й помогнем! – отговори й сълзата.
- Не разбирам… как тъй чисто нещо и красиво, изчезвайки ще й помогне?! И коя е тя? Защо тъгува?
- Тя е нашата царица – тъй омайна, обичлива… Тъгата й е несправедлива! Всяка вечер тя заспива, сънувайки земя красива. Изпълнена с мелодии безгрижни, на славеи чудесни. Земя с гори прекрасни и животинки не опасни. Обгърната от сладост и лъчи, тя броди из росните треви. Нозете й те гъделичкат и лекичко и се усмихват…
- Но защо тя все пак тъгува, не разбирам – кажи, де, мъничка сълза?
- Събужда я мрачната съдба, да се лута из черна самота… но все пак вечер и остава, да заспи и да сънува, че някой все пак тайно я бленува…
- А как помагаш ти на вашата царица? Нима таз жертва да се слееш със земята, ще направи по – щастлива нея, горката?!
- Отмарям аз нейните очи и душата й, за да не крещи… Частица взимам от нейната тъга и заривам я в земята за вечни времена…

~ от Dirtybich на юни 16, 2009.