My right hand

“Хей ръчички,
хей ги две,
те ме слушат най – добре.
Едната мие другата,
А пък двете – лицето…”

 

Пет пръстчета – Аз, ти, той, тя, то…
Аз, жената, приятеля, майката и То!

 

 

Аз – какво съм аз? Къде съм? Защо съм тук? Заради жената, приятеля, майката и променливото То?

“Той” е най – големият пръст – средният. Защо? Дали защото е най – довереният човек, вечният спътник в живота ти? А защо е средният? За да знаеш, че винаги може да ти го покаже, да ти забие нож в гърба или просто изпъквайки да знаеш, че ТОЙ е човекът! А дали не е цялата ти ръка? По – развитата, по – можещата… Какво е “дясната” ти ръка?
Човек, с който да се веселиш, споделяш терзанията си … човек, който идва да е види в болницата, който върши “мръсните” ти работи вместо теб? Ти дясната ръка на някой ли си или това е привилегия? А може би обратното…

“Ти” – жената… половинката, липсващата… Намери ли я? Съществува ли? Как се определя…
Добра, мила, красива… противоположна на теб или същата като теб?
Противоположната – не си омръзвате, спорите, карате се, споделяте опит, забавлявате се с нови неща, учите се един друг… По – добрият вариант?!
Същата – “това ти ли го каза или аз?” Монолози… предимно монолози, защото и двамата мислите по един и същи начин. Бързо си писвате, защото няма тръпка. Не случайно е казано “Противополоностите се привличат”.

Майката – душата ти… Издигната в култ. Бдяща като орел… за тези, които искат да те нарянат. Като Дамоклиев меч над главите на душманите. Тя винаги е там – в родното гнездо, чакаща да ти помогне. Тръпнеща да чуе отново красивите за сърцето й думи “майчице, тук съм отново…”

То – странно… променливо. Дефиниция няма точна. С годините много неща, хора минават през “То”. В детските ни години “То” е куче, котка или просто някаква играчка. Скърбим много за “То”, за загубата му. А може би “То” ни подготвя за бъдещите, по – големи мъки?
Порастваме, намираме “показалеца”, “средният” пръст е с нас както винаги е бил… Откъсваме се от “безименния” и създаваме свое гнездо.
“То” вече е нашето дете – “малкото” пръстче. Не можем без него, колкото и малко да е. Времето лети… “То” пораства. Историята се повтаря, кръговратът на живота се завърта. “То” вече има свое собствено “малко” пръстче.
И така се въртим безкрайно…

Дясната ми ръка… Има ли още? А дали това не е най – важното – животът ти – “дясната ръка”… Има ли по – важно?
Обаждаш се в 3.00 часа през нощта на “дясната ръка” и казваш:
- “Убих човек…” – а “дясната ръка” съвсем простичко те пита:
- “Добре, къде ще го копаем?”

Смисълът на живота ти – “дясната ръка”…
Пет пръста – Аз, ти, той, тя, То…

 

Аз

~ от Dirtybich на юни 16, 2009.