Mushrooms
Висейки на тъпия балкон, претъпкан с боклуци, умирайки от студ в ДВАДЕСЕТ часа и ПЕТДЕСЕТ и ДВЕ минути… се чудех защо ми е шибано. Викам си – от студа ще е, ама не. Нещо друго е, нещо ме тормози. Сигур пак съм се нахакала в неква шибана депресия и вече ми идва да си засиля кухата лейка в някоя стена. Нема ред тука, нема. То това не е нормално, мамка му. Хората се веселят, пеят, тичат, скачат – аз седя и си блъскам сивака в кокаляка. Да еба и кривата патка, дето съм се родила…
Та… мисля си за…
Гъби… много ги обичам – пристрастена съм. Не мога без тях. Шубе ме е обаче да не са отровни… и въпреки това пак ги ям. Ходя да ми правят промивки после с въглен – много е гадно шъ знайш!
Те повечето гъби са много хубави и вкусни, ама аз понеже съм лакома и преяждам с тях. Става ми лошо и пак ми правят промивки. Отказвам след това този вид и търся от другия. Е, за какво, да се еба?! За какво?! Те са си хубави – просто аз съм лакома. Естествено, след тая върла простотия с постоянната смяна на видовете, се нахаквам на някоя отровна и корема късааа! Така къса, че реки ми извират от очите. Въглена спасява пак…
Заклеймявам за известно време гъбените сергии и си перкам гладна. Дояжда ми се пак. Мамка му, пак ще има промивки. Писна ми с тия гъби! То и на въглена му писна от мен! Аз съм от тия редовни клиенти, дето като ги видиш и направо ти призлява.
Гъбите, които познавам засега са три вида… вкусни, отровни, халюциногенни. Избор – голЕм. Тия последните са най – опасни! Карат те да се рееш в синевата, да ходиш кат зелка нахилен – всичко ти е розово… А после гръм и трясък. Стоварваш се от там – горе и почваш да ревеш, че задника ти е целия в синки. Ревеш – мамата си трака. Аз преди много ядях от тоя вид гъби и все си ходех със син задник. Копеле, много е кофти – наистина. Един път толкова се бях насинила, че то даже не можеше да се нарече и синьо! Направо лилаво – червено си беше, като маймунски задник. Въглена тука не помага, мамка му… само меките, плюшени нещица. Затова ги и отказах тия.
Почнах да плюскам само първите два изброени вида. От любопитство, бре! Не мога да се контролирам, за съжаление. Колкото и да не искам да ям гъби, то оно си сака! Отвътре ме кара…
„- Аре, бе! Аре хапни я тая гъба! Кво ся се праиш на отворена! Хапни, нищо нема ти стане!”
И аз ям… наплюсквам се и после – въгленааааа!
Нямааа крааай, нямаа!
Абе как става така тая работа с другите хора?! Ядат си една гъба цял живот и им е вкусно. Не се тровят, няма промивки, няма сини задници, няма реки от очите…
От кухата лейка ще да е. Вече се убедих! Явно на мен гъби не ми трябват, а някой заварчик. С маска, та да не му свети много в очите като заварява и хвърлям искри…
Трябва обаче да има много хубава и тъмна маска, че аз не съм каква да е куха лейка. И аз гордост имам, и аз душа нося…
dirty
Вашият коментар