Kristal i sulzi
Малка и глупава… малка и глупава…
Седеше на пода в средата на стаята и се опитваше да събере всички парченца на кристалната ваза, която беше счупила. Събираше ги върху черно кадифе и въпреки че й бяха казали, че няма смисъл, защото са купили нова, тя продължаваше.
Малка и глупава… малка и глупава – не спираше да си го повтаря. Знаеше, че е направила беля и искаше по някакъв начин да я заличи. Ако я залепеше? Ако… всъщност нямаше никакво значение, защото дори и да я залепеше, щеше да си личи. Всяко едно парченце, щеше да издава белята й.
Малка и глупава… чупеше постоянно кристални вази с топката си, която толкова много обичаше. Не спираше да си играе с нея, и не спираше да чупи. Нова се купуваше постоянно заради нея. И винаги седеше на едно и също място. Най – красивото и най – светлото, върху висока стойка.
Днес, обаче, беше разбрала, че все някога вазите ще свършат в магазина и никога повече няма да има. Дори от егоистичната страна на нещата го погледна – повече няма да има какво да чупи! Не й доставяше удоволствие, но все пак!
Малка и глупава… ето отново. Поряза се на поредното парченце кристал, което намери на пода. Заболя я. Не беше се замисляла досега, че може да се пореже на счупеното. Стана, прибра кадифето с парчетата и си превърза пръстчето. Това, естествено, я накара да си вземе бележка. По дяволите, не точно тази!
„Трябва да внимавам следващия път къде стъпвам и по – предпазливо да събирам парченцата!“
Не тази, не тази! Другата, Господи!
Но не можеше да се контролира. Тази топка сякаш я бе омаяла - толкова много обичаше да играе с нея!
Поставиха новата ваза на стойката. О, щастие! Всичките мрачни мисли й излязоха от главата.
Отиде да потърси топката. Тази хубава топка! Върна се с нея и я погледа втренчено за минута. Усмихна се закачливо и отблясъците от кристала се заиграха с лицето й. Подхвърли я радостно и започна да се наслаждава на отскоците й. Невероятно – помисли си. Догони я и отново я подхвърли… като опиянена. Едва ли нещо можеше да помрачи настроението й. Толкова се въодушеви, че я подхвърли този път по – силно и по – високо. Наблюдяваше я как пада към земята и очакваше подскока й. Туп! Изхвърча към вазата… събори я, разпиляха се парчета. Милиони сякаш. Не помръдна… топката попадна явно върху парче кристал и се спука. Стоеше права и гледаше погрома. Нямаше топка, нямаше ваза…
МАЛКА И ГЛУПАВА! Свлече се на пода и заплака. Толкова силно, че я чуха и дотичаха при нея. Влетявайки в стаята видяха счупената ваза и издъхналата топка… Дори не понечиха да я успокоят, а тихо казаха:
- „Това беше последната ваза в магазина…“
Вашият коментар