Blenuvan relax
Пясъкът докосваше нежно тялото й и го масажираше. Нежните песъчинки танцуваха по него и се радваха, че има някой друг освен тях на плажа. Лежеше отпусната и гледаше с празен поглед към осеяното със звезди небе. Не чувстваше нищо, освен красотата и спокойствието… и по – добре, точно това беше искала да постигне.
Бленуван релакс…
Опияняваше я звука от борещите се вълни с брега. И все пак се чудеше как е възможно съчетанието между напълно празен поглед като на кататоник и безброй стрелкащите се мисли в главата й. Странно нещо… още по – странно й беше как може животът да е толкова красив, а все някой да се намира да го разваля.
Беше се освободила, слава Богу, от присъствието на човешки същества за нощта. Бленуван релакс…
Луната осветяваше тялото й така, сякаш имаше няколко лампи, с приглушена светлина, насочени към нея. Дългата й черна коса сега изглеждаше дори по – красива, отколкото през деня, когато слънцето се закачаше с всеки косъм и нежно го целуваше. Беше сигурна, че иска да остане завинаги тук и завинаги да усеща невероятното спокойствие на залива и нощта. Стана. Дори не понечи да изчисти тялото си от пясъка. Тръгна с лежерни стъпки към водата. Бялата и тънка рокля с която беше облечена се носеше с нея като песен. Лекият бриз невинно се плъзваше по тялото й сякаш не искаше да я нарани или смути. Докосна с десния си крак една вълна, която току що се беше разляла на брега. Настръхна. Изравни левия с десния крак и застина така за няколко минути загледана в необятната вода, върху която луната сякаш танцуваше валс. Вдигна ръцете си и свали презрамките на роклята, а тя се изхлузи и падна в краката й. Наведе се, вдигна я и с изящен жест я остави на пясъка зад себе си. Навлизаше бавно във водата, докато тя не стигна до пъпа й. Затвори очи, отпусна се и пое въздух за да може цялото й тяло да остане на повърхността.
Бленуван релакс…
Вълните я носеха в непонятна посока, но това не я интересуваше. Чувстваше, че целият свят е нейн и сякаш бе достигнала душевният покой, към който толкова дълго време се беше стремила. Така отпусната върху водата, беше като красива водна лилия.
Морето продължаваше да владее посоката и въпреки че искаше тя да остане завинаги с него, все пак я отправи към брега. Заповяда течението да я ескортира до брега и тя съвсем скоро усети мокрият пясък под себе си.
Отвори очите си и то разбра, че е време да се сбогува с нея. Никак не му се искаше, но и изпрати няколко по – бурни вълни за сбогуване. Изправи се и почувства невероятно равнодушие към всичко останало, с изключение на това място и приятелите й в него – морето, луната и звездите. Усмихна се, разбрала за сбогуването, обърна се и вдигна бялата рокля от пясъка. Дори не я изтръска от него. Облече я и тръгна нагоре към бялата къща. Нейната бяла къща… на която частта гледаща към морето нямаше стени, а само прозорци и плъзгащи се стъклени врати.
Изкачи няколкото стъпала и стъпи върху меката трева пред зеещата плъзгаща се врата.
Прекрачи вътре и се запъти към спалнята. Вървейки, оставяше следи от малки песъчинки, които сякаш крещяха неистово „НЕДЕЙ!!!”
Вратата на тъмно червената спалня беше отворена и тя влезе. Не си направи труда да я затваря след себе си. Отпусна се на огромното легло покрито с черен сатен. Пресегна ръка към нощното шкафче и взе стъклено шишенце с хапчета, до което имаше малка лампа и оставена кристална чаша с дванадесет годишно уиски. Съвсем бавно отброи четири хапчета… разгледа ги замислено и тръсна шишенцето, така че паднаха още две таблетки в шепата й. Усмихна се… сега вече беше сигурна, че няма да има издънка. Затвори шишенцето с хладнокръвна педантичност и го постави обратно на нощното шкафче. Докосна кристалната чаша и я врътна няколко пъти върху махагоновия плот с крайчеца на пръстите си. Взе я, напъха едно по едно хапчетата в устата си, като след всяко отпиваше глътка уиски…
Приключи с ритуала и остави празната чаша. Загаси малката лампа и в стаята нахлу светлината на луната, която беше някак тъжна. Настани се удобно върху скъпия черен сатен и затвори очи. Пред нея беше безкрайната вода, с която луната се забавляваше. Вълните галеха краката й, а звездите и се радваха отгоре. С бавни стъпки навлезе в тъмната вода, докато тя не стигна пъпа й. Пое въздух и цялото й тяло изплува на повърхността. Течението я носеше и тя вече имаше своя абсолютен душевен покой…
Времето спря и душата й премина във вечността. Остана завинаги носена върху повърхността на морето, сред красотата и спокойствието.
Бленуван покой…
dirty
Вашият коментар