OMG
Няколко минутки след като се нагласих да спя и прескочиха стотина мисли из кухата ми главица, направо на глас, казах „О, Боже!”. Беше ми светнало. Като в анимационните филмчета, където ти излиза една лампичка. Точно така се и почувствах – като анимационен герой.
Толкова години срещи, гаджета, сълзи и нерви. И винаги си мислиш, че чакаш правилния. Като се разделиш с някой, търсиш някой друг – нов, с надеждата той да е Той.
Една от тези стотина мисли, реейки се в чутурата ми, беше, че не искам нов. Не ми трябва. Нямам интерес и желание, нямам нужда. Помислих си, как ще преживея да го видя него с някоя друга. Как ще й скъсам главата, защото той ПЪК си е мой. Може да не сме заедно, но ПЪК си е мой! Почнах да прехвърлям в главата си предишните си връзки, за да разбера дали е заради него или винаги съм била такава. Казах си – „не, не съм била”. Тогава осъзнах, че само един мъж от живота ми, съм виждала с друга жена или по – точно – чух я нея от неговия телефон. В шест часа, пияна и пръскаща солени капки навсякъде, нахлух в апартамента му като фурия, представяща си как ще извия врата на натрапницата.
Да, винаги съм била такава, казах си… и тогава ми светна!
„Не ми трябва нов, не искам нов…”, „той си е мой!”.
О, Боже!
Бях си изградила перфектния мъж вече! Затова не искам нов. Перфектен! С перфектния размер, перфектното тяло, романтичен, емоционален, стабилен, но див когато искам, с добра професия, с подобаваща банкова сметка, купонджия, страхотен приятел, обичащ ме безумно, който никога няма да ме забрави и т.н., и т.н.
О, Боже!
Осъзнах, че този мъж всъщност е съвкупност от по – сериозните ми връзки. Т.е. съвкупност от мъжете участници в по – сериозните ми връзки.
Когато съм искала романтика – звъняла съм на този, когато съм искала купон – звъняла съм на втори, когато… на трети и така без край.
Сякаш до сега съм се опитвала да изградя този „перфектен мъж” абсолютно съзнателно, да го наредя в кръг, за да стоя в средата и само да посочвам с пръст.
Е, успяла съм.
Нямам думи… за себе си… нямам.
Цялата тази работа ме наведе на един друг въпрос обаче…
Какво правим след като парчетата от „него” си намерят пасващото им на тях парче?!
Вашият коментар